Когато свободата се превърна в това да правиш всичко, което не си можел преди....всичко премина в израза - "забраните рухнаха". Живеем в общност, стадни сме, но всъщност сме единаци, стремящи се към идентичност.
В един момент свободата започна да ни идва в повече и започнахме да я превръщаме в индивидуалния си крах. Какво точно ни липсва? Нали ни е свободно?! Свободно ни е, но сме сами! Нека споделим! И това доведе социализирането ни до ексхибиционистична наслада да покажем, как индивидуално се борим за постсоциалистическата си свобода. И някой каза,"Нека бъде facebook, myspace и skype"!! Роди се социалната мрежа. Вечното наблюдение. Вечното показване. Да видим на кой как му е минал деня и какво е днешното му настроение. Колко е разочарован, колко влюбен или къде точно е прекарал - почивката си, празника си или просто weekend-a си. На кой по-точно му пука??!!!
На теб и на мен, защото и ние го правим!! Но ако не го правим си оставаме единаци и никой няма да ни смята за свободни и индивидуални!!!...и това ли ни е свободата????!!!...
