Скапаната Екзистенция :)

Ох бе, Джони, вкарваш ме в едни такива мисли и после що ти задавам екзистенциални въпроси. И как няма, когато няма кой да ми човърка съзнанието и се налага сама да го правя :))
Сега темата пак са принцовете и имат ли почва у нас, както и случайни ли са случайностите :)
Всъщност лятото когато най-после намерих принца, още не вярвах в тия неща, но сега зимата когато най-после го докоснах...мисля, че всичко става. Е да, но при мен става много трудно и то когато най-не вярваш в тези неща.
А си мислех, че не съм такова момиче, но събитият в последно време показват, че няма такова понятие. Седиш само и гледаш как се рушат принципи, скруполи и изобщо не ти пука. Нали когато ти е хубаво просто се изключват всичките ти защитни механизми и си мислиш колко си недостижим, аман от безсмъртни. А е толкова хубаво когато не мислиш за смъртта и това че си изгнанник.
Та, да, в общи линии има принцове. Но не са като в приказките, защото няма кой да заживее дълго и щатливо. Остава само условието, че били седнали да пият по 3-4 дена и накрая който от където, нали било по-лесно :)
Да, но няма понятие, при което 'такива хора, като нас не могат да бъдат заедно за повече от няколко дни", защото, ако такива като нас не могат, посочи ми кои могат.
Тинкин абаут ю... :)

Момиче от хентай филмче

Очите им са едни такива, а и лицата им са едни такива, никога не знаеш, дали ги боли или им е хубаво. А устните им са разтегнати в една, такава мазохистична и доволнa усмивка. Бузките им винаги са зачервени, сякаш от срам, но истината е, че дори и на тях им харесва и това е страст, която се е отпечатала върху тях. Горките хентай момиченца, вечно някой ги е пречакал и им е развял гордостта си, и после вземи тоя демидж.... ама после им харесва... мисля си, надявам се. Освен ако от самото начало не са били от лошите, които развяват нещо свое... :)

Ох, колко бях като тях тези дни, колко не съжалявам и все пак, ми се струва, че ми хареса. За това отправям апел към аниматора, нека пак, поне още малко....

Feelings

Не знам от къде да започна..., но помня че беше някъде през лятото. Още помня странното чувство в корема си. Впечатли ме. Изненада ме. Разочарова ме. Завладя ме. И се влюбих. Ти естествено не повярва, а аз сега не мога да повярвам. И после... 7 words - sex, lies, smile, sleep, wild, drink, drive. И така в плен. А после само си мечтаеш. Разочарование. Болк. Regret? Never! Just pasion and tears...just a girl from hentai movie. Сега само малко ми лисваш, но нали знаеш и с теб ще се справя и ще ми мине. Но те нося в мен и още те усещам по кожата си...