Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше да на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента…и отново преживяваше всичко… беше и хубаво…всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевременно хубаво…
Най-после се надигна след усърдния опит. Стана полусънена по пижама още и запретна ръкави за хубава доза сутрешен кофеин, иначе шанса да бъде пълноценна днес, беше на нулата. Седна на кухненския плот, където снощи уж правеше салата…но тази салата се превърна в нещо друго като, че ли. Измъкна една цигара от почти свършилия пакет, завъртя я между пръстите си и я захапа. Протегна се сънено и докопа запалката на другия край на плота. Запали я с почти недоловимо усилие и вдиша. Отметна главата си назад и червените къдрави кичури се разпиляха навсякъде по гърба и плота.
От спалнята и се носеше музика. Тя държеше на компютъра само най-хубавите неща, само неща, които й напомняха, пък било то и само на частичка от нещо. Въображението й връхлиташе и помиташе всичко с малкия апартамент, където живееше сега, по стечение на обстоятелствата.
-Кафето е готово – помисли си тя и се запъти към банята. Един сутрешен душ винаги прави чудеса със съзнанието и спомените ми. Тук съм за променя нещо, а не да се връщам и да си спомням какво не съм или какво трябваше да направя някога си….Загаси цигарата в пепелника. Усили песента. Трясна вратата на банята след себе си. Завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна се опряна о стената и се потопи в усещанията си. Беше приятно обляна от толкова вода… сега деня щеше да има повече смисъл…
