Приятели

Имало едно време едно мече. Много гушкаво мече. То имало големи златисти очи, влажна муцунка, любопитно и търсещо излъчване.
До като израствало, мечето било много дружелюбно. Искало да опознае всичко, което го заобикаляло и да си намери приятели.
Един ден, до като мечето, на име Ро, се разхождало из гората, срещнало лисицата - Фокси. Тя го заговорила:
- Здравей, Ро, на къде си тръгнал?
-Тръгнал съм да търся приятели. Ти искаш ли да дойдеш с мен?
-Да, защо не. И без друго днес не се очертава ден, в който ще се случи нещо.
И двамата тръгнали да обикалят гората в търсене на приключения и приятели. По пътя си срещнали вълка.
-Здравей Вълчо, с Фокси сме тръгнали на разходка из гората, за да търсим нещо ново. Искаш ли да дойдеш с нас?
- Ами днес бях тръгнал на съвсем безцелна разходка, но смятам, че щеше да ми е скучно. Да, искам да дойда с вас, усмихнал се Вълкът и поел по пътя си с мечето и лисицата.
По пътя си те срещнали и други животинчета - таралежчето, зайчето, еленчето. Всички охотно се съгласявали да тръгнат с дружинката. По пътя си те пеели и се забавлявали. Срещали трудности в преминаването си през рекичката и прекосявайки мостчето над скалите. Но били задружни и заедно преминавали през опасностите. После продължавали пътя си с шеги и смях. Но колкото и да вървели, те не срещали никакви приятели.
Всяко животинче, си имаше представа изградена в съзнанието си, за това какъв трябва да бъде неговия приятел. Следователно нито едно очакване не било оправдано.
Нито едно животинче обаче, в края на приключението не осъзнавало, че именно това са приятелите. Всички онези несъвършени, пълни с недостатъци животинчета крачещи смело и наравно с тях. Тези, които са готови да оставят работата си, за да тръгнат с теб, подкрепяйки те в начинанието ти. И колкото и да сте различни, вие се борите и забавлявате по един и същи начин, заедно...

??????

не го бях планирала, така се стекоха обстоятелствата...като че ли съм знаела коя година кой ден ще ми се падне да остарея...но неусетно се случи, а дори не го усетих, с тази разлика, че май нищо не се е променило, само дето сега започнах да се вглеждам в бръчките си...само дето и очите ми изглеждат по-измъчени, малко по-тъжни...и пак съм в сатурновата дупка, което е объркващо когато знаеш, че вече си пред свършения факт...а колко съм сама всъщност...не съм...а дали....

Малкият принц...как да намериш себе си, когато те няма из хилядите...

- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

***

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...

***

- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.

***

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Предновогодишни равносметки

Пътувам за към цивилизацията. Но нали навън е тъмно и вали, изобщо не се сещам за това къде ще бъда след няколко часа. Още ми е лошо от всичкото изпито вино последните няколко часа и главата ме боли. много ми е неприятно, но това някак си ми помага да помисля за някои неща.
Спомням си измината година, почти по месеци. Сякаш е минала цяла вечност, а не е... Толкова хора срещнах по пътя си. С толкова хора се разделих отминавайки. Сплетени съдби, решения, които съм взела аз или някой друг е взел вместо мен. Не е от значение, важното е че е било и няма да е върне.
Сещам се как изритахме старата 2006-та година и си пожелахме нещо по-добро, по-поносимо и нещо, което ще ни накара да бъдем по-щастливи. Така и стана... Много неща се промениха за мен.
Успях да имам година пълна с приключения, ходения а различни места...хора...събития...страст...любов, обичах и ме обичаха, или поне така твърдяха, знае ли се...
Сега ми се струва пълноценна година, изгубена безметежно по начина, по който само аз си знам на каква цена е било всичко...но бях щастлива...пълноценна...изгубена в себе си, този път, а не в другите...но другите ми липсват, по един или друг начин. Загубих скъпи за мен същества, по безброй причини, но нали така е трябвало да се случи, за добро, да речем...
Сега оценявам всичко и пак не бих се отказала от преживяното...

искаме екзистенцията в нас да се върне точно като предходната година
и ви обичам

- Какво правиш?
- Пуша на терасата.- Животът е гаден!
- Факт! Може ли да дойда?
- Да. И без това не ми се спи.
- Знаеш ли, ние живеем в река. Можеш да мръднеш три метра вляво или вдясно, но никога не можеш да излезеш от реката.
- А защо бягаш толкова от всичко?
- Малката, всичко ти е в главата! Колкото пъти да ти казвам, че материя няма!!

Ако не правиш секс, едно известно време, ти става все едно за него. Забравяш го и не мислиш за него вече. Замисляла ли си се обаче колко главоболие и нервни кризи можеш да излекуваш с него?! Той е нещо като аспирин. А ако е достатъчно екстравагантен, може спокойно да мине за по-квалифицирани скъпи витамини.
Пийте си хапчетата, но ако не знаете кои точно и в каква дозировка, по-добре пийте една студена вода и си лягайте сами. А ако все пак не сте сами…..само с гума!!

Среднощна екзистенция…