И да...мисля че съм влюбена...

Зимата се носи безпощадно

Нахлува неканена

Нито звъни 

Нито чука

Първо се настанява в душата ти

После

Пропълзява нахално

Между късите ръкави и пуловерите

Гъделичка ходилата

И между пръстите на краката

Призовава плетените ти чорапи

Слага вода в чайника

Гледа през очите ти

Запотените стъкла на прозорците

Приканва те към обичане

Или поне към хубава книга

Обичането може и да почака

котешкото мъркане до краката ти

и чашата чай на масата

А може и да нахлуе

Без покана

Като зимата

Ще е късно

Когато се огледаш

Вече ще се е случило...

Добре де

Казусът е лесен

Важно ми е да задавам въпроси

На теб ти е важно да ги избягваш

Държиш да ме влюбиш в себе си

И после да ме изтезаваш от разстояние

За да не си цапаш ръцете

Но кой ми е крив

Че са ми слаби ангелите

И не мога да съм достатъчно съобразителна

И ловка

Да подскачам около капана

Но да не падна в него

Смятам в крайна сметка

Да ти отделя още малко кавички

многоточия тирета

После ще му мисля

После ще му пия

Живяла съм без теб от толкова години

И ще живея още

На сляпа среща в неизвестното ли се надявам

Или отново си строя мостове в безкрая

Сега си давам сметка че не искам

Да си толкова далеч

Размътил си главата ми

Съзнателно съм ти дала карт бланш за тази цел

Но мисля да се науча да дишам повече

За да чакам и да има смисъл