много(точие)

по цялото ми тяло..ти....ръцете ти пулсират в мен...туп туп туп...косата ми завързала очите ти и прелъстително се спуска към гърдите ти...опит да пробие кожата ти и да проникне между ребрата...туп туп....търси сърцето ти, за да обвие и него...
по устните ми...ти...обладали кожата ти цяла...
по зъбите ми...твойта плът от опита ми да те разкъсам...туп туп...
искам да те запазя в мен...там е толкова топло и влажно...мисля, че ще ти бъде удобно...
чаршафите ми целите са в моята кръв...разкъсана със твойте нокти, в опита последен да ме имаш само за теб...да обладаеш душата ми и да ме дефлорираш...сега кървя за теб...
в ръцете ми...ти... лиани вместо пръсти увиват се около твойта шия... за мен ще си безсмъртен
очите ми безсрамни, пазят твойте тайни, толкова омайни...толкова безкрайни...
туп туп туп...по цялата ми кожа...ти...и вътре в мене..ти... вдишвайки от теб...издишвайки от мен

ПарадоХ

парадоксалната мисъл, която ме вълнува от има няма, известно време... е въпроса с връзките... влюбена си в мъж, който си има приятелка(жена)... 1. нямаш право да се месиш, това е чуждо семейство, чуждо щастие..., но 2. нали имаш право да се бориш за собственото си щастие... тогава къде идва решението, изборът... кое е правилното, 1. да пожертваш щастието си за жена, която не познаваш.... 2. да разрушиш щастието на жена, на чието място е можело да бъдеш... тогава, кой ти казва кое е правилното и кое е грешното...какво се случва от тук...
"чувстваш ли се жертва...чувстваш ли се жертва...мъртва по рождение..."

I Dare You!!

...pool...

На разходка из парка...всяко дърво покрай което минавам, се оказва мъж от миналото ми, всяка пейка- връзка, през която съм минала. Не е лошо до момента, в който осъзнава, че всичко е приключило. Всеки е открил някое свястно момиче, всички са щастливи. Обаче, къде е Хепи Енд-а в релността, по дяволите????????
О не, почакай малко, то и в живота е така... всички, с които съм преминала през етапи от живота си, сега са щастливи...а аз съм на разходка в парка...
А навън вали...няма подслон никъде, накрая просто се отказвам да търся. Примирена, че водата ме е измокрила до кости, продължавам да наблюдавам миналото си... красиво беше, спокойно...лудешко....сега всичко е свършило и аз трябва да се преборя с тъгата и да продължа...
Но се изморих...изморих се да се боря, да търся, да се надявам, да плача....
Сега вече знам, че перфектния е мит...до колкото и белия му кон го няма в реалността...
Не вярвам, че когато съм си тръгвала, съм сгрешила...не съм...но и никой не ме е спрял...значи, не е трябвало и да оставам...

Пресичам алеята в арка и се оказвам на кръстовището...там на тротоара сама всред хората с чадърите...мен нищо не ме предпазва...но съм свикнала да е така...всички светофари са червени, не мога да пресека, а хората вървят и се разминават, целите в черно, всички с чадъри...всички свели погледи в мокрия асфалт... не е лошо...само е безлично...

......аз и миналото...миналото и аз....... не съм сгрешила, че съм си тръгнала, но греша, като се вглеждам в него...там вече не е останало нищо, което да ми е необходимо......

NEXT=====>

...

...колко дълго е завинаги всъщност?!...
...чувствам се омръзнала на себе си...
...твърде ми е дълбока дупката, за да искам да я задълбавам още и още...
...имам нужда от пристан за душевната си и сърдечна лодка...
...не искам да търся вече, а да знам, че съм намерила...
...а колко е голям компромисът със себе си, когато искаш да направиш някого щастлив?...