Моята нова приказка още не е започнала, защото сега съм в процес на обмисляне на сценария. Всяка уважаваща себе си приказка, трябва да бъде интересна и завладяваща, но и сякаш написана по нов начин, така сякаш е създадена за първи път...
Днес мисля, че приказките са по-скоро за възрастните от колкото за децата. Когато си малък си склонен да не ги разбираш, а като порастнеш сякаш нямаш нужда от тях, понеже си вече особено наранен и не вярваш в чудеса, и си над тези неща. За мен колкото и да бъда наранявана, това е единственият начин да повярвам отново и да се изправя. Приказките те карат да мечтаеш, е не да вярваш, но мечтите са хубаво нещо понякога :)
Аз все си мисля, че искам моята приказка да бъде по-различна, сякаш Пепеляшка по нов начин или нещо такова. Но аз не съм пепеляшка, нито спящата краставица, нито която и да е от всичките приказни принцеси. Аз съм просто момичето от долината :) колко патетично.... истината е че искам да бъда обичана и обичаща. В търсене на изгубената полоина от душата си, да намеря онова което ми е липсвало през останалото време :).....
.................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар